Катарактата /т.нар. перде/ е потъмняване на лещата на окото, което влошава зрението. Повече от половината хора над 65 години имат катаракта.
Светлината преминава през предната част на окото – през роговицата, зеницата и вътреочната течност и попада върху лещата. Лещата я пречупва и по този начин обектите се фокусират върху ретината в задната част на окото. От ретината през оптичния нерв информацията попада в мозъка, където се осъзнават обектите и се формира зрението. Лещата е прозрачно двойно изпъкнало образувание, намиращо се зад зеницата и ириса и пред стъкловидното тяло. Тя няма собствени кръвоносни съдове и се изхранва от вътреочната течност. Лещата пречупва и пропуска светлинните лъчи, има способност да променя своята оптична мощ, благодарение на което очите виждат обекти на различни разстояния. Лещата филтрира ултравиолетовите лъчи и синята светлина, която е част от слънчевите лъчи и изкуствената светлина. По време на естествения процес на стареене лещата постепенно придобива жълт цвят. Тя е много чувствителна на промени в състава й, както и на външни фактори – лъчения, химически вещества и др., на които реагира еднотипно с помътняване. Всяко помътняване на лещените тъкани се означава като вътрешно перде – катаракта. Естествената очна леща има същата функция като тази на един фотоапарат: нейната роля е окото да получи ясен образ. Помътняването на естествената леща прави невъзможно получаването на ясен образ върху ретината.Видове катаракта:
- Вродени;
- Придобити:
- свързана с възрастта /старческа/
- травматична – в резултат от очни травми
- лъчева – топлинна, радиационна, електрическа
- при общи заболявания – диабет, след дълга употреба на кортикостероиди
- усложнена – вследствие други очни заболявания
Рискови фактори : тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, замърсен въздух, работа в запрашена среда, диабет
Причини за възникване – сложния процес на образуване на катарактата не е все още изяснен.
Приема се, че под влияние на различни фактори – промени в обмяната, в пропускливостта на лещената капсула и др. се получава превръщане на разтворимите лещени белтъци в неразтворими, което спомага за образуване на големи непрозрачни и неразтворими молекулни агрегати. Това не позволява на светлината да преминава пълноценно през лещата и води до загуба на зрение. За да има добро зрение, лещата трябва да бъде прозрачна.
Катарактата не може да бъде предотвратена. Наранявания на окото, определени заболявания, дори някои лекарствени средства биха могли да причинят това замъгляване, но най-честата причина за възникването на катарактата е съвсем естествена - процесът на стареене.
Старческата катаракта е най-често срещаната. Тя се появява във възрастта над 60 год., но напоследък все повече хора започват да развиват катаракта под тази възраст, дори на 45 год.
С възрастта настъпват промени в лещата, израз на нейното стареене – появява се лек жълтеникав оттенък при запазване на нейната прозрачност. Наред с тези физиологични възрастови изменения понякога се развива и патологично намаляване и загуба на прозрачността на лещата, известно като старческа катаракта. Тя бива 2 вида:
1. Кортикална /периферна/ - централните части на лещата остават задълго прозрачни, наблюдават се периферно разположени мътнини, като спици на колело. Зрението в началото може да бъде запазено или едва нарушено. Възможно е пациента да се оплаква, че вижда предметите умножени. По-късно мътнините напредват към центъра, което води до намаляване на зрението. Когато лещата помътнее изцяло, тя придобива равномерен мътносивкав цвят. Зрението е загубено, различава се само светлина.
2. Нуклеарна /ядрена/ – помътняването започва от центъра на лещата. Развива се много по-бавно от кортикалната, но централното зрение се нарушава рано и често се развива прогресиращо късогледство вследствие засилване на пречупвателната сила на лещата.
В болшинството случеи пациентите с катаракта се оплакват от постепенно намаление на зрението на едното око, рядко и на двете очи едновременно. Болните виждат мъгливо, образите на светлите обекти се умножават, има заслепяване от ярка светлина, променя се усещането за цветовете. Неясното виждане прогресира, докато се стигне само до различаване на светло от тъмно. Най-типичното оплакване е появата на късогледство в напреднала възраст и неговото прогресивно развитие. Пациентите свалят очилата за четене.
Катарактата не може да бъде предотвратена. Наранявания на окото, определени заболявания, дори някои лекарствени средства биха могли да причинят това замъгляване, но най-честата причина за възникването на катарактата е съвсем естествена - процесът на стареене.
Старческата катаракта е най-често срещаната. Тя се появява във възрастта над 60 год., но напоследък все повече хора започват да развиват катаракта под тази възраст, дори на 45 год.
С възрастта настъпват промени в лещата, израз на нейното стареене – появява се лек жълтеникав оттенък при запазване на нейната прозрачност. Наред с тези физиологични възрастови изменения понякога се развива и патологично намаляване и загуба на прозрачността на лещата, известно като старческа катаракта. Тя бива 2 вида:
1. Кортикална /периферна/ - централните части на лещата остават задълго прозрачни, наблюдават се периферно разположени мътнини, като спици на колело. Зрението в началото може да бъде запазено или едва нарушено. Възможно е пациента да се оплаква, че вижда предметите умножени. По-късно мътнините напредват към центъра, което води до намаляване на зрението. Когато лещата помътнее изцяло, тя придобива равномерен мътносивкав цвят. Зрението е загубено, различава се само светлина.
2. Нуклеарна /ядрена/ – помътняването започва от центъра на лещата. Развива се много по-бавно от кортикалната, но централното зрение се нарушава рано и често се развива прогресиращо късогледство вследствие засилване на пречупвателната сила на лещата.
В болшинството случеи пациентите с катаракта се оплакват от постепенно намаление на зрението на едното око, рядко и на двете очи едновременно. Болните виждат мъгливо, образите на светлите обекти се умножават, има заслепяване от ярка светлина, променя се усещането за цветовете. Неясното виждане прогресира, докато се стигне само до различаване на светло от тъмно. Най-типичното оплакване е появата на късогледство в напреднала възраст и неговото прогресивно развитие. Пациентите свалят очилата за четене.
Признаци:
- по-висока чувствителност към заслепяване
- намаляване на контрастното виждане
- възможно е да има неправилно възприемане на цветовете
- намаляване на зрителната острота
- затруднено виждане през нощта
- замъглени или размазани образи
Диагностицирне
Първоначално лекарят изследва зрителната острота. При пациенти с катаракта прави впечатление постепенно преминаване към минусови стъкла и сваляне на очилата за четене. Пълният преглед включва разширяване на зениците, след което на биомикроскоп се оглежда структурата на лещата. Най-опасно е когато една глаукома се приеме за начална катаракта. Ако при всеки болен се измерва очното налягане, тази грешка няма да се допуска. След като бъде открито заболяването, периодични прегледи се правят обикновено на шест месеца, за да се направи преценка за развието на пердето.
Лечение .
В началните стадии на катарактата могат да се прилагат очни капки, или хранителни добавки които да забавят процеса. Те не могат да възстановят зрението и не лекуват заболяването, а съдържат витамини и хранителни вещества като подпомагат обменните процеси в окото. В началото на заболяването носенето на очила най-често подобрява зрението. Слънчевите очила също са от полза, тъй като намаляват изострената чувствителност към светлина.
За съжаление, днес не съществува никакво лекарствено средство, което да излекува катарактата.
Ако загубата на зрение пречи на ежедневната Ви работа, може да се обсъди оперативно лечение. Премахването на катарактата е една от най-сигурните и ефективни оперативни процедури. При тази операция се заменя собствената помътнена леща с изкуствена вътреочна леща. Операцията е лека и в болшинството от случаите успешна. Напр. в САЩ това е най-честата операция и годишно се извършват над три милиона такива операции.
Профилактика.
Тъй като не знаем точната причина за възникването й, няма точен начин за предпазване. Но тъй като е доста често срещана при възрастни, необходимо е редовно да се прави пълен очен преглед.